Аз съм глупав!

Случва ми се често да вървя и да се смея на заобикалящите ме неща. Ходя сам,смея се сам, като лудите. Сянката ми често ме гони, когато слънцето е зад мен аз правя този така съществен глагол за живота, интересното е, че сме винигаи много близо един до друг, но никога не се стигаме. Ето пак ми е смешно, но не защото ми е забавно, смея се на ситуации, хора, проблясъци, вдъхновения, кучето с умния поглед пак ми е пред главата, може и то да ме кара да мисля. Винаги когато пиша си представям ситуацията, представление на голямата каша която е там вътре. Всеки сам си знае гозбата, тук представям моята, мънички снимчици запечатани под мозъчната кора. Понякога ми се играе футбол с нея, само тогава ли се губят мозъчни глетки? Само футболистите ли са глупави защото са загубили нещо или пък са го убили? Всички са толкова глупави, аз съм един от лидерите им, но не водача на глупавите, а може би най-глупавия. Ти си мислиш, че си умен, винаги може да бъдеш убеден в обратното. Искай, знай, можи.