Глухарите ни чуваха

Имаше едно което почваше с това "Аз влизам и млъквам". За къде да мълча, за когото да мълча, та знам ли, знаеш ли къде съм? Къде съм попадал, къде ми се попада, дали ще се нападна, на дали ще изпадна. Много се вживавам да рисувам, да сгъвам хартия, да лепя с лепило, колорита е в апликацията, винаги е красиво да се радваш на последното, като си мисли, убеден си , че точно то е повече от предното. Не съм добър обаче на хартията, не претворявам , не сътворявам , не съм хващал и четка от толкова отдавна. Какво ли бих направил, някой интересен пожар, нарязани малки вестници подредени с онова, лепилото. Спирам за малко, излизам пред врата, сещам се, че в началото мълчах, сигурно съм бил притеснен или не ми се говореше, тогава ми се изкустваше, т.е. палеше ми се. След като починах пак влизам, нали си бях накичил муцуната със слънца, тези които сам си вземам. Слънчевия крадец, хамелионния крадец на настроения. Когато съм на маскен бал с тези ми маски, е тогава вече говоря, викам рядко, често искам, неспокойствието може би идва от живеещи в мен други организми. Тези хора, как да ги помоля да се махнат, толкова са много, още се слушат. Какво ли казват често? Какво ли казвам аз, кое казвам, на кого го казвам. Всички минават през Темида когато говорят. Глупости, на всеки везната показва различно, моята е винаги наклонена в една от двете страни. Често в страната на истината тежи мисълта ми за прекалената умора, сещам се за фразата "от сън спомен няма", а без сън има ли. Май съм прекалено уморен, сигурно погледа ми разбива с празнота, ръцете ми ли са в безгрижието? Ох трябва да изляза за малко пак, не ми достига въздух. Навън е прохладно и чистувъздушното прокарване на кислородните молекули ме кара да забравям изтръпването си на лицето при многочасовото надуване на пояси и обезкислородяването на организма и най-вече на семплия ми кратунооформен израстък наречен галва. Май пак, ще трябва да влизам, всяко нещо за 5 минути, защо са ти и повече, тъкмо поотдъхнах. Пак влизам, сега вече бягам и викам. Бързо ще се уморя, уморен съм. Да взема да полегна до пожара си, до нарязаните късчета от вестника. Лягам, спя. Ще сънувам, дано е нещо лошо за да не мога да се надявам на хубавото, когато то ме разочарова. Залягам, свалям маската от слънчицата ми, тя е излишна сега, когато спя няма кой да ме гледа. Казаха ми,че са я виждали на мен, когато съм в летаргичните си отплесвания. Лягам, утре ще съм по-красив, ще приличам на всички които са излязли от стаята. Ще изляза, защото глухарчетата още ме чакат да ги правя на сладко.

Сняг

Сега ще разбереш как се пише с муза, трима музиканти на едно място,някой сяда там където не трябва. Нали сме от философската гилдия, никой,нищо,не знам. Как може да се разпредели една чурка в два крачола на няколко чифта дънки, тъва е като онова с трите туби в "Умирай трудно" сешш ли се? Кога ли ще се попитат хората "защо всичко е толкова трудно", докато ни е студено и се налага да си серем на гърдичките да се топлим, ей до тогава амамамакаму ще е толкова трудно, може и по трудно да стане, вкарай дробно делене да се чудят хората какво става те и без това повечето не знят колко е корен от 4,а то пределно ясно 4 корена.И кво ся да седна да умра ли? Това ли искат да направят хората, аз тропам с крака, не както казваше оная гурла от злоба, поне да беше станала гърла,че да е известна "Спайска" - мамито ти кирливке мърлява.
Бъдещето,миналото,настоящето - - да,да две терета, какво значение има, има ли смисъл, хвашам една кофа,малка лопатка а пясък и си блъскам по цял ден цамъци, ей тва ми е кратуната наречена "глава празна". Мамо не ми чупи вазата,моля те,няма да лягам пиян при теб!!!! Чували ли сте за метаморфозите на човека хамелион. Толкова ли е трудно да разберете малкото словосъчетание "не ме ебе особено,защото това е истината", отговора на често зададения въпрос е "защото аз си знам". And now it is time for my magic stick! Защото ми харесва да не могата да ме разбират.Всичко си има място и значение,харесва ми да няма край, за да доказвам,че има безкрайни неща.В предния епизод тичахме нали, сега ще спим. Умора му се вика,ако на теб ти се атичва, почвай аз ще наблюдавам малко докато стане време за включване, на 15-тата минута разпъни ръка назад да хвана и аз щафетата.Хм страхотен салам, я чибаа - искам да се чува падарска реч, да се призовават имена на чифтокопитни,такива дето има ли чифт копита, уау. Бечи, къдей хубавото мечи. Не никога няма да се науча да пиша, докато някой във вратлето не ми диша. Ще си разхождам думите в снежна киша.