Глухарите ни чуваха

Имаше едно което почваше с това "Аз влизам и млъквам". За къде да мълча, за когото да мълча, та знам ли, знаеш ли къде съм? Къде съм попадал, къде ми се попада, дали ще се нападна, на дали ще изпадна. Много се вживавам да рисувам, да сгъвам хартия, да лепя с лепило, колорита е в апликацията, винаги е красиво да се радваш на последното, като си мисли, убеден си , че точно то е повече от предното. Не съм добър обаче на хартията, не претворявам , не сътворявам , не съм хващал и четка от толкова отдавна. Какво ли бих направил, някой интересен пожар, нарязани малки вестници подредени с онова, лепилото. Спирам за малко, излизам пред врата, сещам се, че в началото мълчах, сигурно съм бил притеснен или не ми се говореше, тогава ми се изкустваше, т.е. палеше ми се. След като починах пак влизам, нали си бях накичил муцуната със слънца, тези които сам си вземам. Слънчевия крадец, хамелионния крадец на настроения. Когато съм на маскен бал с тези ми маски, е тогава вече говоря, викам рядко, често искам, неспокойствието може би идва от живеещи в мен други организми. Тези хора, как да ги помоля да се махнат, толкова са много, още се слушат. Какво ли казват често? Какво ли казвам аз, кое казвам, на кого го казвам. Всички минават през Темида когато говорят. Глупости, на всеки везната показва различно, моята е винаги наклонена в една от двете страни. Често в страната на истината тежи мисълта ми за прекалената умора, сещам се за фразата "от сън спомен няма", а без сън има ли. Май съм прекалено уморен, сигурно погледа ми разбива с празнота, ръцете ми ли са в безгрижието? Ох трябва да изляза за малко пак, не ми достига въздух. Навън е прохладно и чистувъздушното прокарване на кислородните молекули ме кара да забравям изтръпването си на лицето при многочасовото надуване на пояси и обезкислородяването на организма и най-вече на семплия ми кратунооформен израстък наречен галва. Май пак, ще трябва да влизам, всяко нещо за 5 минути, защо са ти и повече, тъкмо поотдъхнах. Пак влизам, сега вече бягам и викам. Бързо ще се уморя, уморен съм. Да взема да полегна до пожара си, до нарязаните късчета от вестника. Лягам, спя. Ще сънувам, дано е нещо лошо за да не мога да се надявам на хубавото, когато то ме разочарова. Залягам, свалям маската от слънчицата ми, тя е излишна сега, когато спя няма кой да ме гледа. Казаха ми,че са я виждали на мен, когато съм в летаргичните си отплесвания. Лягам, утре ще съм по-красив, ще приличам на всички които са излязли от стаята. Ще изляза, защото глухарчетата още ме чакат да ги правя на сладко.