Напрееед !

Антоний се включва в командването на армията на Юлий Цезар в Галия, където става квестор в 52 г. пр.н.е..

Антоний става горещ привърженик на Цезар, и благодарение на последния в 50 г. пр.н.е. е избран за консул на плебса и авгур.

През същата година Антоний подкрепя Цезар в конфликта му с римския Сенат и Гней Помпей Велики, който е искал римският генерал да се откаже от длъжността на проконсул и от командването на армията преди да се кандидатира за поста на консул.

На 19 ноември Антоний е изгонен от Курията, напуска Рим и отива при Цезар при Рубикон. По време на гражданската война, докато Цезар води настъплението към Рим, Антоний, начело на един отряд, завзема Арецо и след това Анкона.

В 49 г. пр.н.е. Антоний получава командването на войските в Италия. Впоследствие взима участие в битката във Фарсал и когато Цезар е назначен наново римски диктатор, Антоний става началник на конницата (magister equitum), длъжност, която предполага политическото и военно командване на целия полуостров.

Поведението на Антоний като управител довежда до охлаждане на отношенията му с Цезар, който му отнема политическите задължения. Въпреки това, в 44 г. пр.н.е. Антоний е избран за консул.

През февруари на същата година, по време на празника Луперкали, консулът публично предлага на Цезар корона, която последният отхвърля.

На 15 май 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар е убит от група сенатори, възглавявани от Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут.

Антоний прави компромис с убийците на Цезар, които получават амнистия в замяна на ратификацията на завещанието на Цезар.