Kъде съм?

Влизам и започвам да мачкам. Смазвам мозъчните кори на стоящите около мен със сложността на мисълта която влагам в тези така подредени, лесно разбираеми на пръв поглед, но трудно свойствено възпроизведими от бедните, умствените клошари. Лесно е да го кажеш, перфектни няма, нямам право и да накърнявам тези - околните, но аз не ги познавам, те мен също, но защо да се мъчат те да ме мачкат, когато аз мога да го направя. Прекрасно е да знаеш, че си велик във всяка ситуация, грешките на хората са най-великото. Вярата в това, че само и да си помислиш, че си малко повече, те прави три метра скачащо кенгуру по чуждите глави, кога ли ще започнеш и да летиш. Чертае се дама по нещастно асвалтираните ни улици с бял тебешир, избягваш дупките, това е нашата идея за напредък в живота, думата която харесвам - съвършенство. Нещата които заслужават личното ти внимание, трябва то да бъде отдадено до максимум. Казват, че трябва да се справим, всичко да в часовникова подреденост и точност. Да казват го, ами да го направим. Това е да говориш, колко лесно е, движение на ръце, тичане на крака, мърдане на лесно умиращите мозъчни клетки, живот в едно тяло, живот който иска живота. Капчица вода. Бягане в бъдещето, телепортация на желанието, красотата от чувството на постигнатото. Мечтата?

В автобуса!

Влизам в автобуса, чаках на спирката 10 минути, то вали да си ебе, сега ревматизма ми се обажда. Тъй де вътре съм, то пак смърди и забравям,че не се сяда до врата, че и там пръска. Пак намислям добро българско словосъчетание насочено с подредени мисли към тези стари автобуси "Ман". Пак се заклех, защо го правя, като пак се качвам. Вътре само един Гуньо, т.е. шофера, замислям изречение към него "Ко стаа батка?",но съм сигурен, че него не го ебе. Точно тогава той се завърта с онея странните поклащания, знаете ги, държиш волана и се друсаш все едно си в джакузи и ме пита - ти за къде си, за обръщача ли? - замислям се тоя пък ко му пука да го, но отговарям, че съм за града и ми е писнало да седя на мокро, затова реших да се повозя на миризливо. Краката ми кочан, седя си в автобуса почти сам,а и Гуньо. В този момент виждам как другия по-бърз автобус ни изпреварва и както винаги си казвам, ех знаех си, че пак не трябва да се качвам на този лайняния, но на това хората му викат късмет. Пак го нямах, обал сам ва. Стигаме до спирките и хората почват да се качват, надявах се да видя човека минаваща между капките, такива да си ги нямаме. Всеки влиза и сяда на различна седалка, предпазни мерки против заболявания, аве ей хюмнета, лятото ми дишате във врата, всички искате да знам какво сте яли.Не ме интересува много, поне сега мокрите ви якета не миришат на мокра пот.Ау ужасно е това. От потта ви се запотиха и стъклата, сега къде трябва да сляза? Ще карам на насулки както винаги, ей тука слизам. Уникален късмет, това ми е спирката, само защо мириша на гювеч? Споменавам пак автобуса и тръгвам!

Агрегатко е тъп!

Батко е тъпо хюмне, мноого съм му набрал точно сега. Ще си излея целя яд на това недодялано костенурско същество, дразниш ме Рафаело,Гонзо,Лупко. Що си си пуснал шибаните торенти ве олигофрен,сега не мога да си поствам тука, чата ми не върви. Айде може да не работя, щото съм се претакал, но нямаш право, тоз интернет кой го плаща, не ти нали ? Най-якото е че нищо не въри, пък ми трябват и пари, вдигай заплатата ве, писна ми от хляба с маргарина, баткооооооо ще ти счупя таз винтрина.

Идеята

Човешката простотия е необятна, затова тези които са заинтересовани от нея, тук ще имат тази невероятна възможност. Имам какво да правя, не се чудя с какво да си запълвам времето, но главада ми ги ражда слепи, като не ви ги показвам. Момента е такъв, че прогледнали няма да са сега, никога няма да са и в този Блог! Казано по друг начин това е сайт за сляпо родените човешки идеи. Ах изродихме дете.

Стожо Пиперката