В автобуса!

Влизам в автобуса, чаках на спирката 10 минути, то вали да си ебе, сега ревматизма ми се обажда. Тъй де вътре съм, то пак смърди и забравям,че не се сяда до врата, че и там пръска. Пак намислям добро българско словосъчетание насочено с подредени мисли към тези стари автобуси "Ман". Пак се заклех, защо го правя, като пак се качвам. Вътре само един Гуньо, т.е. шофера, замислям изречение към него "Ко стаа батка?",но съм сигурен, че него не го ебе. Точно тогава той се завърта с онея странните поклащания, знаете ги, държиш волана и се друсаш все едно си в джакузи и ме пита - ти за къде си, за обръщача ли? - замислям се тоя пък ко му пука да го, но отговарям, че съм за града и ми е писнало да седя на мокро, затова реших да се повозя на миризливо. Краката ми кочан, седя си в автобуса почти сам,а и Гуньо. В този момент виждам как другия по-бърз автобус ни изпреварва и както винаги си казвам, ех знаех си, че пак не трябва да се качвам на този лайняния, но на това хората му викат късмет. Пак го нямах, обал сам ва. Стигаме до спирките и хората почват да се качват, надявах се да видя човека минаваща между капките, такива да си ги нямаме. Всеки влиза и сяда на различна седалка, предпазни мерки против заболявания, аве ей хюмнета, лятото ми дишате във врата, всички искате да знам какво сте яли.Не ме интересува много, поне сега мокрите ви якета не миришат на мокра пот.Ау ужасно е това. От потта ви се запотиха и стъклата, сега къде трябва да сляза? Ще карам на насулки както винаги, ей тука слизам. Уникален късмет, това ми е спирката, само защо мириша на гювеч? Споменавам пак автобуса и тръгвам!